Денят е 22 август 1998 г.  New York Times публикува

Денят е 22 август 1998 г.  New York Times разгласява скръбната новина, че предния ден в манхатънския си апартамент една забележителна жена се е сбогувала с живота на 90-годишна възраст. Въпреки гръмката си фамилия – Тосканини, приживе тя не написа симфонии, нито пък се изявява по международните подиуми като концертиращ музикант. Но все пак наличието й в музикалния свят на предишния век е исторически значимо. Музикалните среди идолизират татко й, Артуро Тосканини, и боготворят брачна половинка й, Владимир Хоровиц. За самата Уанда да бъде щерка на фамозен диригент не е кой знае какво, тъй като никой не избира родителите си. Тя обаче е избрала Хоровиц и е останала до него цели 55 години “в положително и неприятно ”, в интервалите му на безспорен напредък и извънредно проваляне, а това самата тя прави оценка като персонално достижение, с което няма по какъв начин да не се гордее.

Владимир се ражда в Киев през 1903 година За да го изкара по-млад и да го избави наложителната военна работа, за която е сигурен, че ще съсипе фините му ръце, татко му излъгва, че е роден през 1904-а. Той, несъмнено, няма по какъв начин да знае, че отнемайки една година от същинската възраст на сина си, той прави огромна услуга освен на него, само че и на музикалния свят.

Звездата на младия пианист изгрява доста рано и скоро стартира да пътува и свири из цяла Русия като доста постоянно вместо с рубли му заплащат с самун, масло и шоколад. През 1926 година Хоровиц за първи път напуща страната и отпътува за Берлин. Следват концерти в Париж, Лондон и Ню Йорк като дебютният му концерт в “Карнеги хол ” през 1928 година има свръхестествен триумф и публиката мигновено е запленена от невижданата му до този миг техника. През 1940 година той  се открива за непрекъснато в “Голямата ябълка ”. Четири години по-късно получава американско поданство.

Един различен татко в другия завършек на Европа има напълно друго отношение към музикантските упоритости на детето си. Като дребна родената в Милано Уанда взима уроци по пиано и пеене. Освен това танцува добре, красива е и има прелестно възприятие за комизъм. Мечтата й е да бъде оперетна актриса. Въпреки че е най-талантливото от децата на Тосканини, още като младеж се отхвърля от фантазията си, тъй като осъзнава, че по оценъчната система на семейство Тосканини нейните гении се правят оценка като посредствени. Тя потръпва при загатна за погледа на татко й, съпоставим с пронизване в стомаха, когато някой направи неточност в осъществяването си. Изоставила упоритостите си за огромната сцена, тя става асистентка на майка си, която се занимава с организацията на турнетата и уговорките на маестрото. И по този начин, около новата си работа, Уанда се научава да слуша – качество, което ще се окаже неоценимо през дългите години на брака й с Хоровиц.

Когато 25-годишната Уанда среща за първи път Хоровиц, краката й напряко се подкосяват. “Първо на първо ми се видя доста хубав. А след това той засвири.  Беше мазурка на Шопен. Не бях чувала такова осъществяване на мазурката до този миг. ”

Музикалният свят е повече от учуден, когато се разчува новината за връзката сред саможивия пианист с очебийно хомосексуални пристрастености и Уанда. В очите на мнозина Хоровиц не търси нищо друго с тази връзка с изключение на да добави още лустро към името си, бивайки обвързвано с това на Тосканини.

На 21 декември 1933 година двамата се женят  в Милано и се насочат на транс-атлантически круиз, на който ги съпровожда цяла банда други хора: концертният сътрудник на младоженеца, двама не по-малко известни от него колеги-музиканти, Йехуди Менухин и Грегор Пятигорски, както и бащата, майката и братовчедката на младоженката.

Когато се женят, Уанда не знае съветски, а Владимир не знае италиански, по тази причина френският е главният им език за връзка – когато се обичат, само че най-много когато се карат. А това се случва много постоянно. Бракът им може да е непрекъснато изпълнен с гръм и мълнии, само че за тези 55 години се разделят единствено един път, през 1949 година, за към две години. През този интервал Уанда стартира къса спекулация с един от учениците на брачна половинка си, Байрън Джанис, който се възприема надали не за сурогатен наследник на пианиста. Дали обаче и самият Хоровиц е имал някакви други връзки с Байрън, отвън тези сред наставник и възпитаник, не се знае. Въпреки че са разграничени, тя продължава да съпровожда Хоровиц при пътуванията му, само че в чисто професионална роля. Всеки път когато се връщат в Ню Йорк, тя си отива вкъщи, а той – в хотел. И по този начин до един ден през 1953 година, когато музикантът получава нервозен срив. На Уанда сърце не й дава да го гледа подобен унищожен и склонява да го прибере назад в фамилния дом. Въпреки че е категорично отдадена на кариерата на гениалния музикант и в никакъв случай не се оплаква от неговите настроения и странни прояви на характера му, Уанда признава, че кръстът да бъде негова брачна половинка от време на време е неимоверно тежък за носене.

Приятели на Володя, както го назовават, обаче настояват, че точно Уанда е била в основата за прочувствения колапс на пианиста. Определят я като сурова и избухлива жена, която като нищо би докарала всеки до лудост. Хладнокръвна през множеството време, има някои неща, които карат гневът й да избие на повърхността. Веднъж се нахвърля върху един кореспондент, единствено тъй като я е попитал защо би споделила за живота  си с Тосканини и Хоровиц. Тя изкрещява в лицето му: “Изобщо не ми ги споменавай тези двамата. Баща ми ме направи невротичка, а мъжът ми ме докара до полуда. ”

Семейство Хоровиц имат единствено едно дете. Родената през 1934 година Соня е необичайно момиче с душевен проблеми, което, след злополука с мотоциклет (за която се спекулира, че е опит за самоубийство), получава сериозна контузия, от която по този начин и не съумява да се възвърне изцяло. Умира едвам на 40-годишна възраст. Смъртта й разрушава сърцето на Уанда на хиляди части и отсам до края на живота й, когато и да се спомене името на щерка й, тя избухва в сълзи. В памет на Соня продава смарагда, който мъжът й й е подарил в деня на раждането на детето, а парите подарява за закупуването на кучета-водачи за незрящи хора.

Въпреки че настойчиво отхвърля да е хомосексуален, хората от най-близкото обграждане на Хоровиц са наясно с влечението му към мъже и го одобряват изцяло обикновено. По време на ранните си евопейски турнета пианистът постоянно пътува в компанията на “личен помощник ”. А когато някой го запита за сексуалността му, нормално завоалира отговора с обичаната си смешка: “Има три типа пианисти: евреи, хомосексуални и неприятни. ”

Хоровиц по този начин и не съумява да се пребори с демоните в себе си, които при започване на 40-те взимат превъзходство и той взема решение да се подложи на психотерапия за смяна на половата ориентировка. Решава да се лекува при фамозния измежду кръговете на известните гейове доктор Лорънс Кюби. Неуспешният опит да стане “нормален ” е друга версия  за повода, довела до раздялата и нервния срив. И до момента в който по времето, когато не са дружно, Уанда се забавлява с младия Байрън, Хоровиц си наваксва, вършеейки из нюйоркските гей питейни заведения и нощни заведения. След като още веднъж се събират с Уанда, тя стартира да се отнася с по-голямо схващане и толеранс към ексцентричностите и хомосексуалните му забежки.

В публикация на New York Times от септември 2013 година асистентът на Хоровиц през 50-те Кенет Лийдъм признава, че двамата са имали интимна връзка. “Чудесно ни беше дружно, въпреки че той беше, меко казано, сложен човек. Когато избухнеше, даже да е за някаква нелепост,  ставаше напряко заплашителен. И след това отново се превръщаше в същия благ и любящ човек. Освен това ме обожаваше. ”

През 60-те пианистът още веднъж се подлага на лекуване, този път електрошоково, в опит да се излекува от депресията, породена значително от задълбочаващата се полова фрустрация. Понеже този способ не оказва помощ, при започване на 80-те стартира да взима с шепи антидепресенти, които щедро полива с алкохол. През този интервал свиренето му внезапно се утежнява и на няколко пъти по време на концерта в Съединени американски щати и Япония несръчно изсвирва  или напряко изпуска цели пасажи. След това крушение отхвърля да излезе на сцената в продължение на две години. Въпреки напредналата си възраст обаче съумява да се стегне и до края на живота си е все същият чудотворец на клавишите.

Владимир Хоровиц е покосен от инфаркт на 5 ноември 1989 година Въпреки че умира в обичания Ню Йорк, е заровен в фамилния гробница на Тосканини в Милано.

Като единствен правоприемник на Хоровиц Уанда разполага с правата върху музикалното завещание, оставено от брачна половинка й под формата на записи. Освен това продължава да се занимава с дарителска активност под една или друга форма. Дарява на нюйоркската библиотека оценените на 2 млн. $ партитури на татко си, 38 писма от кореспонденцията на родителите й с Джакомо Пучини, както и 100 хиляди за каталогизиране и опазване на сбирката.

Скоро след гибелта на брачна половинка си Уанда купува 200-годишна плантация в Масачузетс, която трансформира в самобитен музей с американски антики и предмети, принадлежали на Хоровиц. Като доброволец към Американската асоция за битка против жестокостта към животните и върл техен фен осиновява няколко улични котки. А и с цел да й вършат компания, несъмнено.

“Нека ви кажа нещо, ” споделя 82-годишната Уанда. “Едно време у нас през вечер имаше най-малко 20-тина посетители, които изпълваха пет маси. Напоследък я дойдат, я не дойдат трима-четирима.  Всички са подземен. Да остарееш не е елементарно, тъй като приятелите ти един по един си отиват. Почти никой жив не остана в тефтерчето ми с телефонни номера. Но това е животът. ”

Уанда е заровена до Владимир в фамилната гробница в Милано.

През 2004 година вандали проникват с щурм в криптата и оскверняват ковчега й. Предполага се, че са търсили бижута.